За книгата: 1967 г. / „Вероятно ще ви изненадам, ако кажа, че предпочитам Демян Бедни пред повечето съветски поети. Той е не само историческа фигура на революцията в нейните драматични периоди, ерата на фронтовете и военния комунизъм, за мен той е Ханс Закс на нашето народно движение. Той напълно се разтваря в естествеността на своето призвание, което не може да се каже например за Маяковски, за когото това беше само точката на приложение на част от силата му. Феномени като Демян Бедни трябва да се разглеждат не от ъгъла на естетическия похват, а от ъгъла на историята. Аз съм напълно безразличен към отделните компоненти на една цялостна форма, ако само това последното е първично и истинско, ако междинните звена на имитация, фалшива необичайност, лош вкус, тоест вкусът на посредственост, както го разбирам, не са притиснати между автора и неговия израз. Аз съм дълбоко безразличен към това как се движи страстта, която е източникът на голямо участие в живота, стига това участие да е очевидно...” Борис Пастернак